Иван Кулеков е химик, който е драскал карикатури, но е филолог, който е писал по радиото, защото неговите пиеси са се играли в Народния, Сатиричния, Младежкия и други театри, но пък не е чел някои от своите книги, тъй като те са на италиански или унгарски, и въпреки че са го превеждали във всички европейски страни, се е кандидатирал за президент на BG, а не се е гледал дълги години в телевизора, докато един анимационен филм по негов сценарий влязъл в колекцията на Музея за модерно изкуство в Ню Йорк, и снимайки документални филми в Китай или село Хирево, Кулеков се опитвал да събере образи и думи от цял свят в списание "Паралели", но в продължение на повече от 15 години ги затварял между кориците на тази книга, която, както се мълвяло, започвала с нищо и завършвала със "Защо?". Авторът за себе си и книгата си "Фотописи" в едно изречение "Черно-бели фотографии (много рядко има цветни) с гравирано черно-бяло послание. То покълва директно от сюжета и враства в тъканта на образа. Сред пъстрите страници на списанията Кулековите фотописи са внезапно каре тишина в шума от информационната лавина. Зона на просветлението, откъснато като цвете "по пътя". Колкото по-прости и непретенциозни – толкова по-въздействащи и мъдри са тези жанрово гранични творби, положени между арт фотографията и минималистичната литература. Своеобразни репортажи на сърцето. Визуално хайку, родено от особения поглед откритие, от сюжета с неочакван край, от парадоксалния ракурс на кадъра и от усмихнато-тъжния му, често болезнен прочит." Мария Ландова