"И тъй: Теза. философията може ако не всичко, то във всеки случай много. Антитеза, философията не може нищо или почти нищо, нейна привилегия са равнодушието, апатията, резигнацията. А ако трябва да се излезе от тази противоположност, човек може да се обърне към първомайстора на всички тези и антитези, както и на примиряващите ги синтези, да се обърне към самия Бог на триадите; А ето го и него (философия на правото): "Като мисъл за света философията се появява едва тогава, когато действителността е завършила своя процес на образуване и е завършила себе си... Когато философията започне да рисува със своята сива боя върху сивото, тогава някоя форма на живота е остаряла и със своето сиво върху сивото философията не може да я подмлади, а само да я опознае; совата на Минерва започва своя полет едва когато настъпва сумрак." Ако нечий живот се е стекъл така, че още от ранна младост, на 16-годишна възраст, е успял да прозре смисъла и мъдростта на тази истина - философията не може да измени света, а само да го опознае, което и само по себе си не е никак малко, тогава той благодарствено ще коленичи. А може да се окаже така, че и през следващите шест десетилетия, до 78-годишната си възраст, ще стои все така на колене с благодарност към Хегел, към Минерва и към совата, за онова неоценимо, което, когато е трябвало, те са му дали."