„Съдба и коментари” (1993 г.) е най-награждаваният роман в историята на сръбската литература и несъмнено един от най-важните на ХХ век, белязал своето време. Това е поетичен и философски разказ за човешката съдба и за нейната (не)подвластност на историческите събития, в който участват трима герои – руският офицер от сръбски произход Павел Волков, изпратен в началото на ХІХ век на мисия в Триест, сръбският историк Павле Вукович, свидетел на събитията в Унгария от 1956 година, и историческата личност граф Джордже Бранкович ІІ (1645-1711). Именно образът на мнимия сръбски деспот като прототип на човек, съумял да се противопостави на отредената му съдба, свързва другите двама герои. Всеки от тях търси изход от невъзможната си любов и от неблагоприятните житейски и исторически обстоятелства посредством мита за райската градина като вход към едно друго време или измерение. В постмодерната структура на романа са преплетени фикционални образи, лирични описания, реални исторически свидетелства, цитати от различни художествени произведения и лични истории. Умението на Петкович като разказвач е това, което ги обединява в потока на историята, който обгръща героите както въздуха, пробужда сетивата за незримото и недоизказаното, за надхвърлящото реалните рамки и събития.