Провалът на социализма и кризата на неолиберализма дават нови хоризонти в развитието на икономически и политически визии, от­въд държавата и капитализма. Процесът по търсене на нови перс­пективи, базирани на самоуправление, самоорганизация и взаимо­помощ придобива все по-голяма значимост. В България изследвания върху този феномен почти липсват в научните среди. Факт, който е последица от историческото ни тоталитарно на­следство. Липсата на задълбочени научни изследвания върху анар­хистката философия и на свободен достъп до по-широка аудитория потвърждава потребността от попълване на това бяло поле.

Както отбелязва и Ноам Чомски в книгата си „Не­обходими илюзии“, в капиталистическите индустриални общества се прибягва често до „изпразване на демократичните политически структури от реално съдържание“, като се отстраняват потенциал­ните заплахи по отношение на привилегированите и властимащите. Анархизмът, както и всички безвластнически идеи, попада именно тук. Така лесно можем да си обясним, защо средностатистическият студент по дадена хуманитарна специалност е изцяло или почти из­цяло ненаясно с идеите за солидарност, автономия, самоорганизация и липса на йерар­хия.