Константин Павлов (1933) е признат като голям и оригинален творец със силно влияние върху модерната българска поезия и култура. По негови сценарии са създадени и едни от най-известните експериментални български филми. Мнозина специалисти и читатели го изтъкват като уникална фигура от световна величина. Причините за това са в абсолютната автономност на поетиката и внушенията му спрямо нормата, в своеобразието на парадоксално-гротесковия свят на творчеството му. Отказващ да се примири с грубите или перфидни форми на насилието, авторът изживява битието като кошмар, противопоставяйки му не по-малко кошмарните свои изживявания. Тоталното несъгласие с основанията на абсурдите води до антиутопийни визии, представящи ентропията на човешкото сред обезчовечения свят. Неизбежно оскърбяваният от живота герой открива бунта (ако и да подозира обречеността му) като единствено възможен принцип на съществуването. Анархистичният негативизъм и стихийният екзистенциализъм на този оригинален творец не следват никоя по-определена система, защото всяка система е лудост, превръщаща живота в лудница. Така в изначално дисхармоничния свят, сред хаоса на безобразно и прекрасно особена ценност придобиват абсолютите на винаги трагически изживяваната свобода, неосвободена от подозрителните морални дисекции. Създаденото от този дълго време официално забравян и забраняван творец се представя цялостно за първи път и откроява категорично приносите на големия неоавангарден творец.