Името ми е Андреа Керки, напълно идентично с това на моя прачичо, който е изиграл важна роля по време на престоя си в Урасала.

Израснал съм с мита за този мой прародител, мит, който захранваше историите на баща ми и неговите приятели и подхранваше духа ми с малкото книги, негова собственост, които наследих.

В този край съм роден и там живях през ранните си младежки години.

Първо обучението ми, а след това и работата ми като служител към голяма международна организация направиха така, че изгревите при Дженар-дженту и залезите при Монте Пертузу да бъдат заместени от обширните пространства на океана и на пустините.

Върнах се в люлката на предците си, за да чуя, както казва поетът, гласа на вятъра по улиците на моя край, като куче без стопанин.

Върнах се в Урасала, за да науча повече за чичо ми, за времето, по което е живял и за да се опитам да разгадая една загадка, която го съпровожда: какво се бе случило с Тотони Кантерас?