"Първоизточникът на всеки от романите ми е различен. Понякога идеята е съвсем простичка - като за разказ; друг път може да дойде от личност или характер, който изведнъж ме е впечатлил, или пък от прочетено изречение. Идеята би могла да възникне отвсякъде и във всякаква форма. За "Синият следобед" например бях вдъхновен от образа на собствения си съсед, изявен хирург. Седях си аз една неделя в дневната на нашата къща в Оксфордшир и го наблюдавах как си подкастря градината. Изведнъж се запитах: "Какво ли е да си хирург, да посягаш към скалпела и да режеш жива човешка плът? Какъв начин на живот трябва да имаш, що за човек трябва да бъдеш?" Бях дълбоко заинтригуван, горях от желание да узная - и със "Синият следобед", покрай всичко останало, аз отговарям на самия себе си."