Знанието може да бъде споделяно, но не и мъдростта. Човек може да я открие, да живее с нея, да се ръководи от нея, могат да се извършат чудеса с нея, но тя не може да се изкаже и да се предаде другиму. В това се съмнявах още като юноша и това ме накара да избягам от учителите. Стигнах и до една друга идея, Говинда, която ти пак може би ще приемеш за шега или за лудост, но която при все това е най-добрата ми мисъл. А тя е, че обратното на всяка истина също е толкова вярно, колкото самата истина. Ще го поясня. Истината може да бъде облечена в думи и чрез тях да бъде споделена с някого, но само когато е едностранна. Всичко, което може да бъде обхванато с мисли и изречено с думи, е едностранно, половинчато, недовършено, непълно.

Когато възвишеният Гаутама(става въпрос за Буда) говореше за света, той трябваше да го разделя на самсара и нирвана, на привидност и истина, на страдание и спасение. Другояче не може. Не съществува друг път за онзи, който иска да поучава . Светът, онова, което е около нас и вътре в нас, никога не е нещо едностранно. Никога един човек или едно нещо не са изцяло самсара или изцяло нирвана, никога човек не е изцяло светец или изцяло грешник. Така само ни се струва, защото сме подхвърлени на измамата, че времето е нещо, което съществува. Времето не съществува, о, Говинда, в това се убедих много пъти. И щом като времето не съществува, тогава и онова, което разделя света и вечността, страданието и блаженството, доброто и злото също е привидност.