Тайните се крият не само в дълбините на историята. Те са редом с нас и понякога само тънката преграда на нашето незнание ни отделя от тях. Понякога случаят разрушава тази преградка и тогава може да видим нещо, което променя целия свят около нас. Това се случи и с авторката на тази книга - Оля Грейг, която се докосва до една от най-големите тайни на XX в; надеждно скрита на дъното на секретните архиви. Антарктическият проект, осъществен от руснаците и германците през 30-40-те години на XX в., е бил таен и надеждно охраняван, като тайната на атомната бомба. Няма нищо секретно, което да не става явно рано или късно. Изглежда днес е времето да се разкрие и тази тайна. За нея любознателният читател ще узнае от тази книга. Истината е по-страшна от мистиката, мистиката дава свобода на нашето въображение, но само истината направлява съзнанието. Обаче във век, когато светът се занимава с фалшификации, истината е скрита там, където... е невъзможно нищо да се докаже. Или почти нищо... Когато човек с трагическа съдба, назоваващ се шеф на партийното разузнаване (най-тайната и сврьхсекретна структура в бившия СССР, наличието на която се отрича и до днес) ме посвещаваше в тайните на Антарктическия проект, осъществяван от руснаците и германците през 30-40-те години на XX в., опитвах се да се абстрахирам от тези знания, обременяващи мозъка ми, опитвайки се да си представя всичко като полуизмислица - полуистина. Успях да поразмисля над тази сложна и необичана тема, като я преразказах в роман. Обаче, колкото повече работех върху книгата, толкова по-ясно виждах знаците, че това е истина! Накрая, наскоро след кончината на моя съпруг, открил пред мен тайните на земната вселена, в ръцете ми попадна книгата на Ханс-Улрих фон Кранц „Свастика в ледовете. Тайна база на нацистите в Антарктида". Тогава ясно разбрах, че искаше да напиша нещо подобно.