Голяма част от темите на моята карикатурна поредица „Дилбърт" е посветена на ситуации от работната среда. Обикновено включвам и някои ексцентрични елементи от други светове - садистично настроени говорещи животни, тролоподобни счетоводители и служители, превърнали се в блюдолизци след изчерпването на живеца им. Въпреки всичко най-често срещаният коментар е следният: „Ами такава е компанията, в която работя." Наясно съм, че колкото и абсурдни сцени да представям, не мога да се меря с онова, което хората изживяват на работното си място. Предлагам ви някои примери от т. нар. реална действителност: - Водеща в областта на технологиите компания въвежда отведнъж две нови програми - внезапна проверка за употреба на наркотици и повдигане достойнството на индивида. - Компания купува портативни компютри за служителите си - за работа по време на командировки. Ръководството се опасява, че компютрите могат да бъдат откраднати, и намира остроумно решение - да бъдат здраво прикрепени към бюрата на служителите. - Транспортна компания се реорганизира, преопределяйки длъжностните характеристики и целите. Ръководството взема решение да оповести промените, като нарежда на всеки отдел да създаде кът за „парад на качеството". - Ръководител в телекомуникационна компания решава да въведе в отдела си „отборен дух". Свиква събрание, на което оповестява на събралия се „отбор", че занапред .в работно време неизменно ще носи бейзболна бухалка, а всеки член на екипа трябва да си носи бейзболна топка. Някои от членовете се изхитрили да провесят топката на шията си, за да не се налага да я носят. Други развихрят във въображението си картини, в които успяват да се преборят с началника, да му вземат бухалката и да я използват по предназначение. - Вместо да вдигне заплатите, компания решава да даде премии на служителите си, ако от поставени седем цели бъдат изпълнени пет. В края на годината служителите научават, че са се справили само с четири, следователно премии няма да има. Една от неизпълнените задачи бил „трудовият ентусиазъм" на служителя. Хиляди хора са ми разказвали (най-вече по електронната поща) истории от работното си място, много по-абсурдни от тези примери. Бях изумен още от самото начало, когато започнах да се вслушвам в разказите им; след задълбочен анализ обаче си изработих теория, която обяснява странностите в поведението на работното място - хората са идиоти. Впрочем идиот съм и аз. Всички са идиоти, не само ония с ниски резултати на приемния изпит за университета. Разликата е само в това, че всеки е идиот по различно време и в различни отношения. Ето това е темата на настоящия научен труд.