“ ...моята работа в Държавна сигурност бе свързана с проблемите вътре в страната. През целия си живот съм работил в контраразузнаването. Контраразузнаването имаше различни профили различни направления. Главната задача на контраразузнаването беше - борба с шпионажа. Но контраразузнаването - това е и работа в транспорта Контраразузнаването опазваше промишлеността, секретите, в частност на атомната промишленост. Имаше и ще има контраразузнаване. което сега често наричат политическо дирене. Политическото контраразузнаване имаше за задача да защитава държавния строй. Цялото контраразузнаване защитаваше строя, но това контраразузнаване се различаваше тъй като охраняваше политическата система. Ще отбележа, че тази служба не е изобретение на съветската власт. Тя съществува във всички държави, в Германия, например, това е ведомството по охрана на конституцията. Именно в тази област протече по-голямата част от моята работа в органите. Затова се оказах и в 5-то управление, когато то беше създадено. Основните му функции бяха преди всичко изучаване на процесите, които протичат в страната и обществото. Това познаване би спомогнало за предотвратяване на негативни прояви: процеси, които могат да използват задграничните центрове на „студената воина”, с цел подкопаване на държавния строй. Управлението имаше за задача да предотвратява проникването в страната на агентура, изпращана с цел да създава така наречените огнища за съпротива, недопускане на нежелателни процеси. Със своите информации управлението съдействаше за приемане решения за отстраняване на причините, които могат да доведат до противоречия. В условията на „студената война" тази работа придобиваше особено значение. Водеше се война. След речта на Чърчил във Фултон в западните специални служби се появиха множество планове на „студената воина". Те определяха стратегическите цели и тактиката на тази война. Във войната се използваха легални и нелегални (диверсионни) средства и методи. Последните породиха термина “идеологическа диверсия". Легалните - пропаганда с включване на радио, телевизия, позиви, вестници, книги и обработка на граждани при физически контакти. И скрити действия. Те се изразяваха в нелегално проникване в страната с цел търсене на хора, които биха могли да сътрудничат на задграничните центрове в “психологическата война"." Филип Денисович Бобков