В книгата увлекателно се описват всички известни (но никъде по такъв начин събрани заедно) подробности за тайнствата, извършвани в загробените светилища, от които излязоха удивителни следи към зората на европейската цивилизация. Авторът проследява как древни вярвания, езотерични символи, жречески пособия, обреди и елементи от богослужебната практика преминават в последвалите ги школи и учения, като занимателно разкрива интегралната история на мистериите от далечното минало до днес.

През наситените с любопитни подробности разкази за легендарни чудотворства на митични, библейски и исторически герои тече истинско разследване какво са опитвали да прикрият мисионерите на църковния клир, когато яростно са разбивали прастарите светилища. Прехвърлят се както споменавани, така и непроизнасяни никога хипотези какви дела биха могли да обслужват праисторическите свещени градежи, че не бивало да оцелеят дори като спомен за корените на религиозността.

Търси се истината за онова, което е ставало на Балканите, докато дебаркиралите през 13-и в. преди Христа олимпийски „богове” са задържали цяло десетилетие в Мала Азия героите от Тракия и бъдещата Елада с показната война за Троя. Проследява се чия практика са следвали мистериите на траките, какви основания може да е имала вярата в безсмъртието и защо са изчезвали телата на техните царе-жреци след ритуалното им обожествяване.

В тази връзка авторът вписва делата на апостол Павел и евангелиста Лука, когато през 52-ра г. пренасят учението на Спасителя в Европа първо през светите места на Орфеевия народ и разкрива защо те са показвали на траките в Родопите икона с разпятие, но на.Орфей.

В пролуките между древните символи и обреди, приети от Православната църква, и отричаното от изконното в ученията, Христо Буковски открива кода за същността на онова, което са проповядвали богомилите не само с прословутите си тайни книги, но и в мистериите, съхранени и препредавани в много езотерични общества и школи след тяхната.

Книгата е посветена на 1670-годишнината от Втория вселенски църковен събор, състоял се в Сердика от ноември 343 г. до февруари 344 г. с участието на епископите от всички църкви в тогавашния християнски свят.