Човекът, за когото ще говоря, не е рицар или духовник, не е нито епископ, нито "велик", още по-малко буржоа, търговец, земевладелец или образован. Той е човек, когото тревожат дъждът, вълкът и виното, сандъкът с жълтици, ембрионът и още огънят, брадвата, съседът, креватът, Спасението, все неща, за които ни говорят само при случай или поради претенциозност, пречупени през деформиращата призма на политическите институции, обществените йерархии, юридическите правила или предписанията на закона. Следователно тук няма да намерите икономическо експозе, нито схема на развитието на производството или пък нещо за класовите борби, а единствено бедния човек от всекидневието. ... Дали очертах добре целта си? Сега трябва да я постигна. И несъмнено е постигната. Утвърденият френски историк медиевист Робер Фосие избира необичаен и затова още по-интригуващ подход към Средновековието. На страниците на произведението му читателят ще срещне "простолюдието", онези девет от всеки десет мъже и жени, за които никой никога не говори, понеже самите те не говорят, ала чиито тегоби и радости силно наподобяват нашите. Тъй като човекът е просто двукрак бозайник, "човешко животно", независимо на кой етап от човешкото приключение му се е паднало да живее.