Нищо не може да ме развълнува повече от това някой читател да дойде за автограф след моя публична поява и да каже: "Благодарение на вас си върнах надеждата и започнах здравата да се боря. Накарахте ме да разбера, че мога да направя нещо за себе си".

Всеки път изпитвам щастие и задоволство - виждам, че съм им направил ценен подарък: разкритието, че у всеки от нас има източник на сила. В посвещенията си често им напомням за този източник. Ако не спират да мислят за него, битката е наполовина спечелена. Дори и туморът им да не изчезне, а лечението да се окаже неуспешно, активното участие в собствената им съдба е достатъчно, за да им дари вътрешен покой. …

Обичам една фраза от писмото на войник от американската Гражданска война до съпругата му. Нямал кой знае какъв шанс да се върне жив. "Ако не се върна физически - писал ? той, - не забравяй, че всеки път, когато усетиш ветреца по лицето си, аз съм до теб и те прегръщам". Искам да споделя това чувство с жена си и децата си. И в мига, в който почувстват милувката на вятъра по лицата си, да си кажат: "О, татко е дошъл да ме прегърне!" Давид Серван-Шрайбер