Лидия Михова, старши научен сътрудник в Института за литература - БАН и преподавател в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски", интерпретира срещата на различните културни и литературни конвенции в зората на българските модерни времена - епохата на Възраждането. В обекта на изследване попадат взаимоотношенията между фолклор и литература, устност и писменост, традиционно и модерно, срещата на иконичния и словесния образ, на слово и музика, различните типове разказване, фигурата на възрожденския интелигент и др. Текстовете тълкуват възрожденската литература и култура чрез анализи на произведения от Райко Жинзифов, Васил Друмев, Иван Богоров, Спас Зафиров, Николай Павлович, както и чрез културните изяви на Константин Фотинов, Найден Геров, Ботьо Петков, Петко Славейков и на личности, които не прекрачват границите на своето време, но моделират и подготвят основата за новаторските решения.