“В известен смисъл литературата е по-надежден документ за времето от академичните изследвания по история. Докато те по полувековен навик обслужват нечии политически каузи, персонални интереси, поръчани прогнози, в литературата узнаваме поне визията и искрените предпочитания на едного индивида. Той, естествено, не може да бъде обективен докрай, но ще не ще предоставя документ за своите преживявания и оценки относно къс действителност. Т.е. нищожен процент истина, но истинска.” Това казва в свое интервю акад. Мутафчиева. Донякъде в унисон с нейните думи, амбициозният проект на ИК “Жанет 45”, обхващащ 13 тома “Избрани съчинения”, започва тъкмо с представяне на литературното й творчество. В „Летопис на смутното време” писателката прави това, което за учения е невъзможно: пресъздава художествено Кърджалийското време, вплита оценки, субективен поглед и преживявания в сюжетната канава. Вера Мутафчиева владее различните ъгли на наблюдение и различен интелектуален подход. Научната й монография, посветена на периода ("Кърджалйиско вреде", том 2 в настоящата поредица), осветлява политическите, икономическите, военните измерения на разрушителното размирие. В романа "Летопис на смутното време" те са фонът, който предопределя „въртопа” на човешките съдби. Ако „Кърджалийско време” очертава рамките и същността на размирната епоха, „Летопис на смутното време” конкретизира в човешки животи нейната брутална жестокост, безкрайно насилие, пълен разпад на морални ценности.