Високо горе по южния склон на хълма, сраснали се със скалите, полускрити от причудлива растителност, при ясно време се забелязват десетина къщурки, за страничен човек непременно населени с призраци. Самите кошмар и призрак за всеки пощенски раздавач.
В една от тях живее съседът ми Филип Пеев.
Ако това неговото е живот, разбира се.
За Филип Пеев се знае не повече от това, че е нощен пазач в някакъв все още „промишлен комбинат“, с многообхватна и впрочем трудноразбираема дейност, със споменавани като основни производства кончета, слончета и жирафчета за каруселите на лунапарк. Тоест атрибути именно от този фасон, който дава възможност на родителите да сплашат потомството си по най-сполучливия начин:
– Ако продължаваш да не слушаш, ей сега ще те кача на онова слонче там, с превързаното хоботче...
Теменужка на мига скрива личице в дрехата на майка си; Ицко пребледнява при гледката, след което сам повежда татко си към къщи, за да го отрупа с куп невъзможни за рефлектиране въпроси: кое е задницата и кое предницата на слончето – от какво страда то – ама слонче ли е наистина или креватче? И прочие...