Българите са измежду онези народи, които стихиите на времето почти са лишили от историческа памет. Превратностите на съдбата и дългите векове на робството са довели до унищожаването на книжовното ни богатство и са покрили всичко с пепелта на забравата. Тази печална констатация е известна на всички и звучи почти като присъда. Причините за погрома са от различно естество, но всички заедно очертават една наистина трагична картина. Тя придобива още по-драматичен смисъл, когато и се придаде цифрово изражение: от средновековието (VII-XIVв.) изворите са съхранили имената на 824 българи. Направо нищожна цифра, като се има предвид, че през онази епоха на земята ни са се родили и умрели десетки, а може би и стотици милиони българи. Много или малко са тези 824 имена, представени в 649 статии? Тъй като всичко се познава най-добре чрез сравнението, ще отбележим, че именният репертоар, който съдържат общите курсове по средновековна българска история, е обикновено от стотина-двеста имена. А в многотомната История на България (втори и трети том, издание на БАН) те са около 400. Предимно имена на владетели и аристократи, което пък (според справедливата забележка на един известен български учен) превръща страниците на нашата история в парад на знаменитости, в тържествено шествие на царе и патриарси, в което за обикновените хора почти не остава място.