През нощта след Деня на кралицата, честван в цяла Холандия като национален празник, в парк в Амстердам е убито 14-годишно момче. При обстоятелства, които карат дори кръвта на полицаите да замръзне във вените им. Никой от тях не е виждал подобно зверство досега. Комисар Бруно ван Льовен поема случая, който в началото изглежда напълно безнадежден. В процеса на разследването обаче комисарят се сблъсква не само с коварството на престъпника, но и с ограничеността и тъпоумието на колегите си. Още едно препятствие се изправя пред Ван Льовен - съпругата му Симоне е болна от неизлечимата болест Алцхаймер. Спомените се изтриват. Изчезва ли с тях общият им живот, стопява ли се любовта? Търсейки опора в безоблачното си минало, комисарят се натъква на все повече пясъчни кули, за чието съществуване изобщо не е подозирал. Куфар с прибрани стари писма ще му разкрие изневярата на съпругата му. Кое е това, което човек може да прости? С какво се примирява? Какво продължава да носи в себе си като кървяща рана? Ставаме ли по-щастливи, когато сме били справедливи? "Всеки може да извърши убийство. Но това тук не е убийство. Това е изобретение."