ПЪРВИ СНЯГ Студени сме към зимата. Снегът е бедността на Бога. Но пак замръзваме пред първи сняг. И подозренията ми към лятото кристализират - нечовешка е природата му - чудовищното изобилие на красота! Как лесно всяко изобилие превръща ни в чудовища... Дори и само затова, че сме бозайници - деца на оня първи сняг, превърнал динозаврите във въглища. *** Стихосбирката „Без пепел” принуди И недобржелателите на Иван Желев да го признаят за нещо повече от талантлив поет. А „И” – стихосбирка с възможно най-краткото заглавие – присъединява към „Без пепел” още 33 стихотворения за любовта и бащинството, за поезията и поетите, за живота и смъртта. Плюс „Роман Томов” – забележителна епитафия за фронтмена на без време разпадналия се литературен кръг „Стрелец – II”. Следвайки Иван-Желевата асоциативност, бих казал, че в „И” поетическият му лък се цели в десятката – с един стих, с една-две строфи или с двайсетина реда. И успява, каквито И разсейки да придвиждат късогледите зяпачи! В заключение ще отбележа, че „И” може да се прочете и като очарователен съюз между поет и художник – рисунките на Румен Жеков сякаш „дописват” стиховете и придават плътност и завършеност на книгата. Отлично попадение на „Жанет – 45”! Иван Цанев Поезията на Иван Желев влиза директно в кръвта; превръща главата в лаборатория с червени стени, в която може да се случи всичко. Малко са поетите с кръвна група "И". В. Балев