Книгата “Инцидент“ е класически структурирана като детективски роман. С една разлика – престъпление няма, поне не в обичайния смисъл на понятието. Един мъж хвърля на една жена ключовете от общия им дом заявявайки, че не иска да я види никога повече. И изчезва. Поведението му е толкова нетипично за него, че вместо да се разгневи, жената се впуска да го търси. След като го намира, в продължение на повече от година се разбулват пластове от тайни и неизговорени неща, които никой от нас не би искал да открие за любимите си хора. В хода на историята, мъжът и жената многократно сменят позицията на насилник и жертва, докато стане ясно, че това са просто роли, а не непроменим житейски избор. Точно, когато читателят си мисли, че е стигнал до дъното на мрачната история за един уж случаен инцидент между двама души, следва финален обрат, който отново повдига въпроса кой всъщност е „престъпникът“.
На фона на универсални теми като безплодие, родителство, вярност, връзките между детството и реализация на човека като възрастен, авторът развива много интригуващ възглед за произхода на човешките неразбирателства и невъзможността за истинска взаимност. Според нея, в общия случай човекът не умее да бъде умерен към децата си. Той или не успява да отвори нужното място за тях в живота си и те са в позиция на пренебрегнати, или пък махалото спира в противоположната точка и родителят свръхконтролира децата си, лишавайки ги от възможност да открият себе си. Всички житейски избори, включително и тези за отношенията ни с другите, се оказват предопределени от това в коя от двете страни на барикадата ни са ни поставили родителите ни – при свръхзащитените или при пренебрегнатите. Срещата между тези два типа хора често е сблъсък и самота.

„Инцидент“ е главоломно бърз роман, който или ще очарова читателите, или ще ги обърка, но със сигурност няма да ги остави безразлични. А четенето и самоопознаването ще вървят ръка за ръка.

Станислава Чуринскиене дълго се опитва балансирано да съвмести двете си образования – психология и журналистика. След като разбира, че балансът е мит, се отказва от работата с хора с тежки психични заболявания и се съсредоточава върху писането за икономика, политика и нещата от живота. Все пак успява да обедини професиите си чрез разказване на истории – автор е на романите „Бог да благослови Стю” (2007), „Second Life” (2009), „Хванаха ме да крада” (2011).
Вярва, че не бива да пише за неща, с които няма лично преживян опит и за да изпита „с кожата си” какъв е животът на емигриралите в Интернет, доброволно става една от тях. За почти шест месеца се затваря в апартамента си и общува онлайн само с непознати хора в сайтове за запознанства и социални мрежи. Резултат от този опит е романът й „Second Life”, който й печели популярност сред българските читатели, а в Литва е сред най-продаваните книги за 2012 г. Той трасира пътя на следващия й проект – „Хванаха ме да крада”, горещо обсъждан в интернет-пространството, който също ще излезе в трите балтийски републики през 2013/2014 г.
Живее основно в Брюксел и е кореспондент за новинарски сайтове и списанията „ЕВА“ и „Жената днес“. Омъжена, има син.