С времето човек събира доста опит, изживява различни събития, повечето от които не са много приятни, напротив: те могат да бъдат доста болезнени, да причинят мъка, страдания и чувство за вина. Проблемът се състои в това, че един нормално развит човек не осъзнава, че светът, в който живеем, може би съвсем не е такъв, какъвто изглежда на пръв поглед. Ние вярваме само в това, което виждаме, чуваме, усещаме и т.н., с други думи, възприемаме действителността със сетивата си. По такъв начин се отъждествяваме с тялото си и забравяме, че притежаваме душа, благодарение на която живеем. Мисля, че миналото не съществува наистина. Всички преживявания изглеждат нереални, сякаш са били само един сън. Бъдещето също не съществува. Дали ние съществуваме? Може би всичко е само един сън? Потопете се в тази човешка история, може би ще намерите път към себе си така, както го намери авторката.