Военната стратегия на Сун Дзъ е известна и широко разпространена на Запад. Преди две столетия мисионер за първи път я превежда на френски език. Нейните принципи са изучавани и използвани от Наполеон. През последните две хилядолетия тя е най-важният военен трактат в Азия -китайските, японските и корейските военни теоретици и професионални войници я изучават задължително. Концепцията на книгата предизвиква дискусии и страстни философски дебати, като приковава вниманието на много влиятелни личности. "Изкуството на войната" е един от най-древните и задълбочени военни трактати на Китай. Книгата се приписва на историческия персонаж Сун У от края на VI в. пр. Хр. Съществува и друга версия, която датира ръкописа в периода на "Борещите се царства", т. е. VІ-ІІІ в. пр. Хр. Трета версия анализира самия текст, съпоставяйки го с по-рано открити източници, които го ситуират някъде във втората половина на V в. пр. Хр. Едва ли някога ще се установи единомислие за действителната дата. Проблем е също и автентичността на текста - т. нар. традиционалисти изключително емоционално защитават тезата за съществуването на Сун Дзъ. Възможно е историческата личност Сун У да е съставил вътъка на книгата. Най-същественото се е предавало от поколение на поколение, в семейството или в училище, а с годините се е променяло и придобивало все по-широко разпространение. Най-ранният текст вероятно е бил "редактиран" от знаменития потомък на Сун Дзъ - Сун Бинем, който също е използвал неговото учение в своите "военни методи". Ясно прозират следите на даоистки концепции и този трактат се дискутира и във философски план.