През 1935 г. професор К. Г. Юнг, тогава шестдесетгодишен, изнася в клиниката в Тависток в Лондон пет лекции пред около двеста лекари, изтъкнати психиатри и психотерапевти от всички школи. Необикновеният материал, естествеността на Юнг и изненадващо доброто владеене на разговорния английски език създават непринудена и вълнуваща атмосфера, а дискусиите продължават дълго след определеното време…

В лекциите той се ограничава до основните положения, които разкриват същността на възгледите му, и ги излага главно в рамките на две теми: структура и съдържание на душата и методи, прилагани за изследването им. В тях се съдържат ценни схващания на учения за значението на психологическите явления, придружаващи емоциите, познати днес на всички като психоматични феномени, за прилагания от него метод на амплификация, както и за душата като саморегулираща се система. Юнг отговаря на въпросите относно трудния проблем на пренасянето, като особено подчертава значението на опитността и умението на аналитика да използва контрапренасянето. Той описва и целенасочения творчески характер на активното въображение при анализата и показва как то може да се използва терапевтично.