„Винаги напрегнато душевно състояние, а ако е покой (рядко), той е дълбинен. Нищо изкуствено, никаква поза – винаги пределна искреност. Душата на автора тръпне, а стихът е плътен, диша леко и свободно и е безупречен като форма. И чувствата ги предавате лаконично, чрез малки детайли, понякога второстепенни, третостепенни, дори чрез губещи се намеци; нищо пряко и грубо, както много автори днеска правят, напирайки всичко да назоват. Стихотворенията винаги са кратки (колко е хубаво това!), а в тях мисълта, чувството, образът са завършени, пък и казаното е афористично. Няма и никаква преднамерена гонитба на метафори, те не са измислени, както често се случва днес при други автори.
Явно, много сте преживели, но всички болки и рани сте успели да надмогнете с непреклонната сила на духа. От „личното душевно потресение“ израства осмислянето не само на собствения живот, но и на всеобщия...
Като че ли след Ахматова и Цветаева е много трудно да наложиш в руската поезия своя самобитност, да й придадеш багри и тя да бъде значителна. А това на Вас ви се е удало, и то не по предварителна програма, а естествено, някак от само себе си, като да се лее...“
27. 04. 2003
Из писмо на Александър Солженицин до И. Лиснянская


Инна Лиснянская е родена през 1928 г. в Баку. Първите си стихотворения публикува през 1949 г. В края на 50-те се премества в Москва, където живее и работи и досега. През 1980 г. отпечатва цикъл стихове в дисидентското списание „Метропол“, което става повод да й бъде забранено да печата не само свои стихове, но и преводи. В продължение на цяло десетилетие нейни творби се появяват само в чужбина – публикува в задграничните списания „Времето и ние“ и „Континент“, в Париж излизат стихосбирките й „Дъждове и огледала“ и „В края на съня“. В Русия отново започват да я печатат едва след 1990 г., когато излизат стихосбирките й „Въздушен пласт“, „Самотен дар“, „Стихотворения“… Същностна нейна книга е „Ковчеже с тройно дъно“, посветена на Ахматова, Цветаева и на руската поезия на ХХ век.