Над мене неочаквана беда стовари се и ме съсипа. Искам по-скоро смърт, животът отмиля ми. За мене моят мъж бе всичко, зная, а той излезе зъл и недостоен. От всички живи и разумни твари най-жалки и нещастни сме жените. Отпървом си купуваме съпруг прескъпо - и ни става господар на тялото: от зло по-зло излиза. А най-голямо зло е, че не знаем добър е или лош. А пък раздяла не прави чест на никоя жена. Ако пък непознати обичаи и нрави трябва тя да усвои, налага й се да е ясновидка, та, без да са я учили, да знае как трябва да угажда на мъжа си. И колкото и да сме му покорни, щом случим доброволно във ярема съпругът да се впрегне - сме щастливи. Ако ли не - смъртта е по-добра! Мъжът, щом досадят му всички вкъщи, навън излиза да се разтуши с приятели, или пък със връстници, а ние сме сами във своя дом. Разправят те, че ние си живеем във безопасност, а пък те воюват. О, глупости! Три пъти в бой ще вляза със щит, вместо един път да родя! из "Медея"