.. А беднaтa душa
се нoси пo светa без пoкрив.
И в тъмен чaс, и в тъжен чaс,
oбиденa или сърдитa,
се нoси тя дaлеч oт нaс
и все зa свoя пoкрив питa...


Дамян П. Дамянов обичаше безумно живота и заразяваше с тая любов поколенията, които го съпътстваха до последната му крачка към отвъдното. Неговата поезия е огън, който не може да бъде угасен от изменчивите ветрове на времето. Защото огънят на любовта всъщност е
огън на безсмъртието. Един мъченик мина по нашия път и щедро разпиля в душите ни перлите на своя изумителен талант. Дамян П. Дамянов е жител не на миналото, а на бъдещето. Някъде високо над нас гори и звездата му. Да ни напомня, че поезията е къщата,
в която земното и небесното живеят заедно.