Пеньо Пенев си отиде без време, но той ни остави в наследство една голяма и чиста вяра, един гръден и мажорен глас, непохабения глас на нашата строителна младост. Той принадлежеше към дръзкото племе на преобразувателите и строителите, които са винаги в очакване на нова площадка, винаги развълнувани като пред нов полет...

ЗЕМЯТА ЩЕ БЪДЕ РОДИЛКА

Земята
в деветия месец е бременна,
земята ни
чуден отрок ще роди.
Ще бъдеш ти кръстник,
строително време,
ти с яката класа
грижовно ще бдиш!
Ще бъде снагата му -
полета безсинорни,
гласът му -
на тракторите песента,
сърцето —
юзина с могъщи турбини,
косата му -
руйнали, буйни жита.
Ще има артерии -
релсови линии,
и огнена кръв -
електрически ток,
с очи - язовири,
от небето по-сини,
той ще оглежда
простора широк.
Обичта ни
към скъпото новородено
за братството
път между нас ще открий.
И хората,
в нея навеки сближени,
ще бъдат щастливи,
ще бъдат добри!
В последния месец
земята е бременна,
Жадуван от всички
отрок ще роди. -
Родилните мъки
ще бъдат големи,
но после живота
красив ще цъфти!