Необикновената жена умее да вижда чудесата, които се крият отвъд обикновеното. Тя знае, че носи една свещена сила, завещана ? от древните богини.

Тя е жената, въплъщаваща енергията на творчеството. Жената, която обича и приема всички свои аспекти – и светлите, и тъмните. Жената, влюбена в себе си и в живота си, която не се страхува да изхвърли труповете на собствените си ограничения. Жената, която се грижи за себе си и за своите потребности. Жената, която се впуска в полет към осъществяването на мечтите си. Жената, която преминава през огъня на трансформацията и излиза от него по-силна и по-сияеща отвсякога. Жената, която умее да притихва и да чува шепота на душата си. Жената, което празнува своите победи със сърце, изпълнено с благодарност.

С тази книга Моника Василева приканва своите читателки да си подарят 12 различни месеца – 12 месеца, в които да се свържат отново с изначалната си женска природа. Независимо дали ще отворим на произволна страница от книгата, или ще посветим целия месец на едно свое качество, дневникът на необикновената жена винаги е извор на прозрения за това как да си подарим наслада в привидно сивия ден и да се отправим на едно ново вълнуващо пътешествие към себе си.

„Смятам, че е много по-лесно да се „отдръпнеш“ от света и да избягаш в преследване на хармонията, отколкото смело да се влееш в живота и да успееш да гримираш битието си с тонално­стите на пълнотата и щастието. Каквото и да научиш в планина­та, ти не можеш да си сигурен дали си го разбрал, докато не слезеш долу и не се потопиш в човешкия свят.... Ние, жените, сме обагрени с не по-малко свещеност от тибетските монаси. Ние, жените, които всеки ден приготвяме вкусна вече­ря, успяваме в работата, създаваме други човешки същества и се грижим за израстването им, любим се пламенно, търсим истини и се наслаждаваме, не сме ампутирани от шанса да заживеем „у дома“ в душите си, да израстваме, да се превъплътим в мъдрост, на която би ни се възхитил и дзен будист.

За подобни неща си мислех, когато взех решението да тръг­на на едногодишно пътешествие към себе си и живота на мечти­те си. Пътешествие, което щеше да ми разкрие липсващия еле­мент, спояващ божествената ми същност с човешкия ми потен­циал. Това е пътешествие, което ме промени толкова дълбоко, че на моменти се чудя кое е онова момиче, което ме гледа от ста­рите албуми. То ме заля с вълните на дома, изтласка ме от си­гурното и ме захвърли в най-приказната реалност, която някога съм си представяла. Едно търсене между светското и свещеното, между безполовото и страстта, между сивото и неоновото, меж­ду душата и тялото.“