Кариерата на Джордж Майкъл започва в началото на осемдесетте години на миналия век, когато основава поп-дуета WHAM!(Бум!) с дългогодишния си приятел Андрю Риджли. Медиите са на мнение, че WHAM! и Джордж Майкъл ще имат краткотрайна кариера, но много бъркат. Дуетът придобива международна слава благодарение на приятните си песни и неоспорим сексапил. След WHAM! Джордж Майкъл се отървава от teenybopper имиджа си и се превръща от дебело пъпчиво хлапе с бухнала коса в слаб и хубав, леко брадясал мъж, който става истинска машина за хитове и се проявява като сериозен композитор, певец и продуцент. Талантът му предизвиква сравнения с Пол Маккартни и Сър Елтън Джон.

До момента, в който спира да говори, той рядко е стеснителен пред медиите и повечето от цитатите в настоящата книга са от края на осемдесетте, когато говори свободно пред журналистите. Цитати от периода на самоналоженото му мълчание са взети от записите от съдебните дела между Джордж и Сони мюзик през 1993 г. и от задълбоченото телевизионно интервю, което дава на Дейвид Фрост след присъдата. През 1998 година Джордж отново става разговорлив, вероятно облекчен от разкритията около личния му живот.