От автора на “Краят на XX век и краят на модерната епоха”

Феноменът популизъм, за разлика от старомодния патриотизъм, е неотделим от мита за народа. Популизмът е народностен, патриотизмът не е. Човек може да бъде патриот и космополит (несъмнено в културно отношение). Но популистът е по неизбежност определен вид националист. Патриотизмът е по-малко расистки от популизма. Един патриот не би изключил човек от друга националност от общността, в която живеят заедно, и когото той познава от много години; един популист обаче винаги ще бъде подозрителен към човек, който не принадлежи към неговото племе.

Любовта към собствения народ е естествена, по-малко великодушна и не толкова дълбоко хуманна, колкото любовта към собствената страна, която произтича от традициите и е близка до любовта към собственото семейство. Национализмът е едновременно егоцентричен и себичен, защото човешката любов не е любов към себе си; тя е любов към другия.