Странно нещо е животът. Също любовта. Странна е смъртта. Кой кого какво убива и защо?
Изтикан до ръба на екзистенциалната бездна, Буч предприема отчаяно бягство от обкръжението си, спомените и бездушието на големия град. Той е обсебен от идеята да напише роман, с който да разчисти сметките си с болезнената действителност. Нещата обаче се объркват. Миналото продължава да живее в него, а реалността се заплита в нишките на въображението.

Първото, което трябва да се каже за романа на Милен Стоянов, е че е смислен – характеристика, която все по-трудно може да се даде за огромната лавина от книги не само у нас, но и в света. Образите са плътни и достоверни, наглед обикновени събития са изпълнени със съдържание и силен емоционален заряд, а чрез тях възникват същностни въпроси – кога човек представлява това, за което се представя, доколко е зависим от себе си и доколко от съдбата, дали бездействието е съучастие и как трагедиите се случват по най-обикновен начин...

Иво Балев

Още от първите редове усетих, че имам среща с истински писател – остра наблюдателност, език на разказвач, отлична композиция на текста, изчистена стилистика, умение да заинтригува. Милен Стоянов е талантлив колега, който сега започва началото на своето най-дълго изречение в литературата.
Румен Леонидов