Историята на принцесата на Цинтра Цирила затваря цикъла от приключения на вещера Гералт от Ривия във втория том от последната седма книга от сагата за Вещера. Ненадминат по своя сюжет и развитие на характерите, оригиналният и жив свят на поредицата „Вещерът“ е предизвикателна интерпретация на борбата и същевременно тънката граница между Доброто и Злото. Със своя нов поглед към класическото фентъзи, Анджей Сапковски ни потапя в един нов фентъзи свят – свят на вечно отпътуване и вечно завръщане. Всяко отпътуване е същевременно и завръщане, всяко прощаване – среща, всяко завръщане – раздяла. Всичко е едновременно и начало, и край, подобно на безкрайността, която символизира древната змия Уробос. Древният Уробос ни напомня, че във всеки един момент, във всяко събитие се съдържат миналото, настоящето и бъдещето. Така, както и историята на Цири, детето на Старата кръв, наследник на Лара Дорен, е едновременно и начало, и край – това е нейното Предопределение.