Посветих книгата на всички затворници. С нея искам да им припомня кои са и да не забравят споразумението, с което са влезли в затвора преди еони... Че все някога присъдата им ще свърши, защото ги лови амнистията. Изчислила съм. Не се кахърете, играйте си картите и си гледайте цицорестите плакати по стените. Аз само чегъртам с джобното ножче в стената, не за да дълбая тунела за бягство, а за да ви държа будни нощем.

Тази книга се опитва да направи невъзможното – да обясни смисъла на човешкото съществуване. Какво е Космосът, какво е човекът, какво е сътворението, какво има отвъд познатото и осезаемото. Има ли бог? Има ли душа? Има ли край всичко и защо е всичко? Каква е мини-схемата на планетата Земя? Кой дърпа конците? Какво е страх? Кое е реалност и кое илюзия? Точно с ината на Макмърфи, който се напъва да изтръгне 200-килограмовия мраморен панел... знаейки, че не е възможно... Но въпреки това опитах, мамка му, нали? Поне опитах!...