Под редакцията на Ивайло (Noisy) Цветков.

"Владетелите" е серия от разкази или по-скоро ексцентрични етюди, които са смес от история, фантазия, мистификация и аналитична психология (в смисъла на К. Г. Юнг). Тези етюди извират от тъмното море на несъзнаваното, което всеки един хомосапиенс носи заложено в себе си, плод са на свободни асоциации, но са базирани на исторически факти. Тоест авторът е писал именно това, което най-първо изниква в съзнанието му – първото хрумване след прочитането на историческите факти.

Това е нещо като портрет на Личното историческо знание, а не история на действителността. Историята, каквато е в нашите души, а не каквато е била в действителност.

Но Калин Терзийски е убеден, че всеки мъдър човек знае: "Действителна история не съществува. Съществува само историята като отпечатък в нашите души. Или казано иначе – без хора, които да се вълнуват от нея и да мислят за нея, които да я преживяват отново и отново – история не би имало".