Идеята на Лудвиг Витгенщайн (1889-1951) за мистическото се сформира в резултат на аналитични рефлекси върху границите на логическото и логическата форма. В нея не се съдържат мистически моменти в обичайния смисъл. Мистическото е метафора за жизнения свят в неговата тоталност. Тя обхваща понятия като етика, естетика, Бог, вечност, смърт, воля, състояния на "бъдене щастлив и нещастен", пределното онтологическо чудене "че нещо е", "метафизическия Аз", "живеене в настоящето", загадката "че светът е" и пр. Сферата на мистическото е достъпна за наблюдение косвено, по аналитичен път. Аналитичните операции над нея разкриват картата на екзистенциално-онтологическите й структури. Мрежата на основните екзистенциали характеризира живота на човешкото същество в неговата крайност. Оттук и проектът за една аналитика на мистическото.