Сценичната съдба на "Хамлет" е постъпателен и многопластов процес, в който се открояват основните периоди в развитието на българския театър. Анализът на многобройните постановки и отзвука, който те имат сред зрителя, допълва образа на българската култура и нейното съизмерване със света. Изследването тръгва от първия опит и разглежда всички сценични реализации на великата трагедия, като поставя акценти върху най-важните преводи (Гео Милев, Валери Петров), постановки (Вили Цанков и Леон Даниел, Иван Добчев, Александър Морфов, Лили Абаджиева), актьорски интерпретации (Сава Огнянов, Васил Кирков, Владимир Трендафилов, Иван Димов, Борис Михайлов, Иван Кондов, Наум Шопов, Руси Чанев) и възприемането на публиката.