"На Хаджийски принадлежат: заключението, че "общественият ни и културен живот е в значителна мяра под знака на посредствеността и полуинтелигенцията, чиито токсикации са едно от най-гадните явления у нас"; понятието "организувани единни фронтове на посредствеността (едничката възможна бойна форма)"; готови да убиват "с най-непростени средства всяка глава, която ги е поставяла в сянка и ги е изобличавала не с друго, а с простия факт на съществуванието си, с това, че е установила един по-висок мащаб"; диагноза на "прочутата масова болест у нас - завистта; ...болест на посредствеността, на несполучилия дребен собственик на морални и материални блага, която е превърнала почти всяка уста в стискало, което дъвче злъчка и пръска"; Българският преход показа до каква степен на

България й тежи дребнособственическото минало, съхранено в манталитета и психологията, в мислите и илюзиите. Юбилеят е само външен повод, за да се върнем и към творчеството, и към личността на Иван Хаджийски. Днес повече от всякога се нуждаем от Оптимистична теория за нашия народ." (Петър-Емил Митев)