В сардинското село Сорени живее шивачката Бонария, която е доста заможна, но изключително скромна и обичана от всички. За изненада на съселяните си тя взема за своя духовна дъщеря Мария - четвъртото крадливо момиченце на бедна вдовица. Събитието се обсъжда в магазина, в кръчмата, на гроздобера...

Мария не знае нищичко за живота на леля Бонария: защо е останала сама, защо я прибира в дома си и се грижи за нея, защо настоява да се изучи, да усвои занаята ?? Още по-загадъчни са потайните нощни излизания на старата жена. Загърната в черен шал, тя изчезва по късни доби, връща се призори, а когато на сутринта камбаната в селото бие на умряло, изобщо не е изненадана. Какво общо има старицата с първия и последния ден от живота на човека?

Микела Мурджа намира най-поетичния литературен начин да даде честен отговор на многото въпроси, вълнували както хората в Сардиния през 50-те години, така и съвременния компютъризиран хомо сапиенс.