Вячеслав Миронов е роден през 1966 г. в град Кемерово в семейството на потомствени военнослужещи. Следва в Марийския политехнически институт и завършва Кемеровското военно-командно училище със специалност свързочник. Служил е в Кишинев, Кемерово, Новосибирск, а днес служи в Красноярск, но не в системата на армията. Изпълнявал е различни длъжности по време на командировките си в Баку, Цхинвали, Кутаиси, Приднестровието, Чечения. Раняван е два пъти, получавал е безброй контузии. Награден е с Орден за храброст. Женен е и има син. От 2003 г. е подполковник в полицията. Завършил е задочно Сибирския юридически факултет.

Дори и на най-върлия си враг няма да го пожелая. По-добре да се давя в атака, да стрелям с родния АК напосоки, отколкото в землянката да пиша тези страшни хартийки. За какво са всичките тия войни? Макар че, честно казано, никой от нас досега така и не е разбрал какво става и е ставало тук. Целта е една - да оцелееш и да изпълниш задачата, като опазиш максимално хората. Ако не я изпълниш, ще пратят други, които, може би заради твоя непрофесионализъм, страхливост, желание да се върнеш вкъщи, ще падат под картечно-автоматния огън, разкъсани от гранати, от мини, ще паднат в плен. И всичко заради теб. Кофти ли ти е от такава отговорност? И на мен.