Анджела Картър (1940 -1992) е от най-радикалните британски писателки след Втората световна война. Романите й "Нощи в цирка" и "Мъдри деца", разказите-приказки от "Кървавата стая", са наричани от критиците "фантастична гротеска" и "модерна готика". През 2008 "Таймс" я поставя на десето място в класацията си на 50-те най-големи британски писатели след 1945. Един ден в Града цялата публика на представлението на "Вълшебната флейта" е превърната в ято пауни. Така започва войната на диаболичния доктор Хофман срещу самата реалност, такава, каквато я познаваме. Младият Дезидерио е от малцината, запазили разсъдъка си, защото на чудесата, фантомите и халюцинациите отвръща с неподправено отегчение. Но когато му възлагат секретната мисия да открие и ликвидира доктор Хофман, той приема, защото в съня си се е влюбил в неговата магнетична дъщеря. И Дезидерио тръгва на приключение, в което ще се сблъска със собствените си тайни желания, в един шеметен свят, разгърнат от Анджела Картър с размаха на Фройд, изяществото на Набоков, крайността на Сад и духа на 1960-те. За Анджела Картър Салман Рушди, "Анджела Картър (1940 - 1992): Много добра магьосница и много скъп приятел" (статията е публикувана в Ню Йорк Таймс) "Тя беше един от най-добрите, най-верните, най-вдъхновяващите приятели, които човек би могъл да има. Анджела Картър беше велика писателка. Независимо от нейната световна репутация, тук във Великобритания някак си никога не са й отдавали дължимото. Разбира се, много писатели знаеха, че тя е този рядък екзмпляр, наистина неповторима, и като нея няма друга на тази планета. Знаеха и много от омагьосаните, вдъхновените читатели. Но поради някаква причина на нея не и се даваше полагащото й се място - в центъра на литературата на нейното време, в сърцето на нещата. Сега, когато тя е вече мъртва, аз не се съмнявам, че нейните постижения бързо ще станат известни. Колко тъжно, че писателите трябва да умрат, за да им дадем тяхното място в пантеона." ИК "Алтера"