Литературният агент на Гилбърт Честъртън му казал веднъж да не се захваща с детективски истории, защото те не са неговият жанр. Веднага след този разговор авторът на десетки блестящи философски и религиозни есета, стихове и романи написва първия си разказ за отец Браун. И именно историите за свещеника-детектив стават най-известната и обичана част от творчеството на писателя и реабилитират детективския жанр, смятан дотогава за ниска литература. В тази книга са събрани най-добрите разкази за отец Браун, дребничкия и невзрачен католически свещеник, който познава тъмната страна на човешката природа и не се страхува от нея. В тях острият криминален сюжет се преплита с чувство за хумор, парадоксални обрати на мисълта и хуманизъм. Тихият и свенлив свещеник не изнася бомбастични лекции като Шерлок Холмс и Еркюл Поаро, а с ирония, смирение и мъдрост прониква в неспокойната човешка душа и разкрива мотивите, които са я тласнали към престъплението. Методът му е по-скоро интуитивен, отколкото дедуктивен и гениалният свещеник го разкрива на "поклонниците" си в разказа "Тайната на отец Браун": "Аз ги убивах лично. И затова, разбира се, знаех как е било извършено всяко от тези престъпления... Планирах много внимателно всяко едно от тях. Установявах съвсем точно как може да бъде извършено едно такова нещо и в какво състояние на ума. И когато бях абсолютно сигурен, че се чувствам точно като убиеца, аз, разбира се, знаех кой е той." В сборника са включени 13 разказа от циклите: "Простодушието на отец Браун", "Мъдростта на отец Браун", "Недоверчивостта на отец Браун", "Скандалът на отец Браун " и " Тайната на отец Браун ".