Трудно ми е да говоря за себе си. По принцип обичам да се вслушвам в оценките на другите за мен. От малък имам разностранни интереси най-вече в областта на техниката и съвременните технологии. По необясними за мен причини, винаги съм се опитвал да свързвам практичното с духовното. Обичам свободата на духа. Това ме извисява над собствените ми мечти и ми дава смисъл в живота. Обичам предизвикателствата. Няма да забравя, когато в първи клас учителката ни изведе на разходка на „Сахат тепе" /така се казва едно от седемте тепета на гр. Пловдив/. Бяхме още в подножието когато, гледайки високите скали над нас,  аз се обзаложих с един съученик, че мога да се изкача по една висока скала, която в горният си край беше с обратен наклон. Без да ме види учителката започнах да се катеря, но обратния наклон не ми позволи да продължа. Децата се развикаха и учителката ме видя, Получих куп заплахи и категорична заповед да сляза, но това беше невъзможно. Не виждах цепнатините по които се бях хващал за да се изкача, защото бяха под мен. Въпреки желанието ми, не можех да сляза. Висях закрепен за скалите и очаквах „чудото" да се случи и то не закъсня. Дойдоха пожарникари и ме свалиха. Зная, че не съм единствен, а много хора като мен постъпват по този начин. За едни това са необмислени постъпки, но за други - това е начинът да се развива прогресът. През годините съм  се увличал от различни литературни жанрове. Различните етапи от живота ми, са ме подтиквали към различни стилове и теми: от българската и чуждестранна лирика и проза, през приключенските романи на Джек Лондон, Агата Кристи, Карл Май  и „Капитан Драйфус" на Виктор Фалк. По-късно, преминавайки през философските учения на различни световни класици, както и размислите на Балзак, Ларошфуко, Сервантес и много други. Привличала ме е географията и разнообразието на световната флора и фауна. Най-много обаче, се увличах от техническата литература и основно - от електротехниката. След завършване на средното ми образование реших да стана летец, но само в БГА. За жалост, през 1973год. това е било само химера, защото ми предложиха да стана военен пилот, но не и цивилен. Рисувах. Свирех на цигулка. Изучавах езици. Бях още ученик в основните класове, когато попаднах на мъдрата мисъл, че „Животът е толкова кратък, че човек не може да постигне всички свои цели и мечти".

 През годините в които съм живял, винаги съм се опитвал да отстоявам позициите си. Разбира се, често не съм бил разбиран, но в това няма нищо лошо. С хората които съм се срещал и контактувал по някакъв начин, винаги е оставало „нещо", което е позволявало дори и при случайна среща  след години, да се спрем и да побъбрим, връщайки се към хубавите спомени.

 Сега, когато съм в разцвета на средната възраст, имам повече време да помисля за живота, който ни заобикаля. За това, какво могат да постигнат нашите деца и внуци. Достатъчно ли са смели в решенията си и дали, Земята, която тъпчем докато вървим, ще ни  бъде вечно майка или, кой знае?...